Есенен щрих

Разпиляна тъга
Милиони сълзи
земята изплака

Октомври е
В разплакани дни
бягам след вятъра

Сред листа пожълтели
овехтели надежди
изоставени корени

Измислено щастие
Далечни копнежи
Нагласена радост

Саморазпъване
Самозалъгване
време за Самопризнание

Страх и Самодоказване
Сърцето все още тупти
пречистено и изплакано...