Вървя по пътищата на живота с очи, вдигнати нагоре към небето. Миглите - приютили две зелени бездни, в които живеят надежда, любов, мечти. Кожата - розова като цъфналите прасковени дръвчета навън. Душата - неспокойна и непослушна като пролетния вятър. Сърцето - очакващо като гнездата, чакащи своите птици. Чакам теб! Теб, този, който открадна очите, който препускаше из зелените поля на душата ми и объркваше мислите... Чакам теб! Чакам любовта!
Оглеждам се, откривам малки частици от теб навсякъде и въпреки това ме боли, защото не мога да хвана ръката ти, не мога да я усетя в златните си коси. Тази пролетна магия, тази красота боли! Боли, защото си далеч! Боли, защото загубиш ли човека, когото обичаш, красотата на света те прави нещастен. Само любовта, ако се завърне, може да донесе радост в света! Ще се върнеш ли? Изпратих те с бели кокичета една минала пролет. И сега, като гледам, как най-смелите цветя пропукват белия сняг, търся твоята смелост. Ще се върнеш ли? А всъщност търся и своята, за да призная, колко още те обичам, колко ми липсваш...
Не съжалявам за нищо. Не съжалявам за преживяната болка, защото страданието има и пречистваща сила. От него научих, че любовта е най-святото, но и най-необузданото нещо в човешкия живот. Тя е тайнство, магия, вдъхновение. Обгръща сърцето, обсебва душата, събужда или открива нови възможности пред човек. Ражда светла красота от хаоса, в който е превърнала душата. Показва ни, че любов, преди всичко, значи свобода. А свободата не би могла да бъде уловена. Сестра на вятъра, любовта препуска през душата като огнена стихия, разтопява омразата и оставя след себе си пламтящи сърца - огньове. Също както вятъра не може да бъде затворен в една кутия, така и тя не може да бъде окована в едно сърце. Нужни са най-малко две, за да съществува, за да познаем щастието ние. А ако някой се опита да я затвори в себе си, тя ще стихне, бавно ще превърне в пустош душата и ще изчезне в сълзата от него пролята. Тогава този някой ще бъде отчайващо сам, но въпреки всичко Вселената ще му покаже, че е сгрешил, защото всичко е взаимосвързано, защото Бог не играе на зарове с Вселената (Айнщайн), защото някъде друг човек очаква неговата обич, така както аз очаквам тук твоята.
Чуваш ли ме? Аз съм тук и те чакам, с бели кокичета в ръка - топъл поздрав, с две зелени очи - пламтящи с надежда, с едно сърце - очакващо продължението на нашата приказка. Аз съм тук и те чакам - да вървим по пътищата на живота, водени от пламъка в сърцата, да прокараш ръка по златните ми коси, да погалиш кожата ми - розова като цъфналите праскови навън. Чуваш ли? Аз те чакам, моя едничка радост в света! Чакам те, крадецо на праскови, това е нашата пролет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар